Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пуфтя

[pufˈtʲɤ]

пуфтя значение:

Какво е пуфтя? Дишам тежко и шумно, издавайки звуци, подобни на 'пуф', обикновено поради умора, жега или затлъстяване.

1. (пряко) Дишам тежко и шумно, издавайки звуци, подобни на 'пуф', обикновено поради умора, жега или затлъстяване.
2. (преносно) Изразявам недоволство или раздразнение чрез шумно издишане.
Ударение
пуфтя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пуф-тя
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
изпуфтя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пуфтя

(пряко)
  • Дебелият човек пуфтеше, докато изкачваше стълбите.
  • Влакът пуфтеше тежко по нагорнището.
(преносно)
  • Той пуфтеше ядосано, докато чакаше на опашката.

Как се пише пуфтя

Грешни изписвания: пофтя, пухтя, пувтя
Пише се с у и ф (от звукоподражанието 'пуф'). Не бива да се бърка с 'пъхтя' (със сходно значение, но различен корен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пуф
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука на издишане на въздух или пара ('пуф-паф').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пуфтя от умора
  • пуфтя от жега

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.