пушач
[puˈʃat͡ʃ]
пушач значение:
Какво е пушач? Човек, който има навика да пуши (най-често тютюневи изделия като цигари, пури, лула).
1. (пряко) Човек, който има навика да пуши (най-често тютюневи изделия като цигари, пури, лула).
2. (техника) Уред за образуване на дим (напр. в пчеларството). (По-често се използва 'пушалка' или 'димилка', но 'пушач' се среща рядко в този смисъл).
- Ударение
- пуша̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-шач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пушачи
Примери за използване на пушач
(пряко)
- Тя е страстен пушач от двадесет години.
- В заведението има обособена зона за пушачи.
(техника)
- Пчеларят използва пушача, за да успокои пчелите преди отварянето на кошера.
Синоними на пушач
Антоними на пушач
Как се пише пушач
Грешни изписвания: пошач, пушъч
Думата се пише с 'у' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пуша
Производна на глагола 'пуша' + суфикс '-ач'. Глаголът произлиза от корен, свързан с 'пушек', 'прах' (старобълг. поушити).
Употреба
Чести словосъчетания:
- страстен пушач
- пасивен пушач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
