пушене
[ˈpuʃɛnɛ]
пушене значение:
Какво е пушене? Действието на пушещият, което включва вдишването на дима от тютюн или други вещества, които се изгарят. Може да бъде извършвано като навика или като начин за релаксация. Във фигуративния смисъл, пушенето може да означава и изгарянето на времето или енергията в нещо, което не е ефективно или не е необходимо.
1. Действието на пушещият, което включва вдишването на дима от тютюн или други вещества, които се изгарят. Може да бъде извършвано като навика или като начин за релаксация. Във фигуративния смисъл, пушенето може да означава и изгарянето на времето или енергията в нещо, което не е ефективно или не е необходимо.
- Ударение
- пу̀шене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-ше-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пушения (рядко)
- Вид
- несвършен
Форми на думата пушене 3
- пушения
- пушенето
- пушенията
Как се пише пушене
Грешни изписвания: пушане, пушине, пошене
Думата е отглаголно съществително от глагола пуша (II спрежение). Окончанието за отглаголни съществителни е -ене (при глаголи от II и III спрежение) или -ане (при I спрежение, ако основната гласна е 'а'). Тук правилната форма е с -е-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пушити
Произлиза от старобългарския глагол 'пушити' (вдигам прах, димя), сродно със санскритското 'pupphusa' (бял дроб). В съвременния език се е специализирало основно за вдишване на дим от тютюневи изделия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пасивно пушене
- тютюнопушене
- зона за пушене
- пушене на лула
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.