Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пъдя

[ˈpɤdʲɐ]

пъдя значение:

Какво е пъдя? Насилствено карам някого или нещо да се махне, да напусне дадено място; гоня.

1. (пряко) Насилствено карам някого или нещо да се махне, да напусне дадено място; гоня.
2. (преносно) Старая се да премахна или отхвърля (мисли, чувства, съмнения).
Ударение
пъ̀дя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пъ-дя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
изпъдя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пъдя

(пряко)
  • Стопанинът пъдеше кокошките от градината.
  • Не ме пъди, сам ще си тръгна.
(преносно)
  • Той пъдеше лошите мисли от главата си, но те се връщаха.
  • Пъдя скуката с четене на книги.

Как се пише пъдя

Грешни изписвания: пъда, падя
Думата се пише с я в края на формата за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. (аз пъдя, те пъдят).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*puditi
Произлиза от праславянската форма *puditi (плаша, гоня), която е каузатив на *pudъ (страх). Сродна със староиндийската дума punāti (чистя, отстранявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пъдя мухите
  • пъдя мисли
  • пъдя навън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.