Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пълнач

[pɐɫˈnatʃ]

пълнач значение:

Какво е пълнач? Човек, чиято професия или задължение е да пълни нещо (напр. бутилки, съдове, пещи).

1. (общо) Човек, чиято професия или задължение е да пълни нещо (напр. бутилки, съдове, пещи).
2. (военно дело) Войник от разчета на оръдие или тежка картечница, който поставя снаряда или патроните в цевта/патронника.
Ударение
пълна̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-нач
Род
мъжки
Мн. число
пълначи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълнач

(общо)
  • Пълначът на бутилки следеше налягането на линията.
  • Работи като пълнач в завода за безалкохолни напитки.
(военно дело)
  • Екипажът на танка се състои от командир, мерач, пълнач и механик-водач.
  • Пълначът бързо постави новия снаряд в казенника.

Синоними на пълнач

Как се пише пълнач

Грешни изписвания: пълнаш, пълнъч, палнач
Думата се пише с 'а' в последната сричка (наставката е -ач), а не с 'ъ'. Проверката за звучната съгласна 'ч' в края не е приложима, тъй като няма дублетна форма.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълня
Произлиза от глагола 'пълня' + наставката за деятел '-ач'. Думата е със славянски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълнач на патрони
  • автоматичен пълнач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.