Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пълнокръвие

[pɤɫnoˈkrɤviɛ]

пълнокръвие значение:

Какво е пълнокръвие? Състояние на организма, характеризиращо се с увеличено количество кръв в кръвоносната система или препълване на кръвоносните съдове в определен орган.

1. (Медицина) Състояние на организма, характеризиращо се с увеличено количество кръв в кръвоносната система или препълване на кръвоносните съдове в определен орган.
2. (Преносно) Наличие на жизненост, богатство на съдържание, реализъм и убедителност (често за художествени образи).
Ударение
пълнокръ̀вие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-но-кръ-ви-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълнокръвие

(Медицина)
  • Лекарят установи пълнокръвие на белите дробове.
  • Венозното пълнокръвие може да доведе до отоци.
(Преносно)
  • Романът се отличава с художествено пълнокръвие на образите.
  • Творбата му излъчва житейско пълнокръвие.

Как се пише пълнокръвие

Грешни изписвания: пълнокравие, пълно кръвие, палнокръвие, пълнукръвие, пълнокръвйе
Пише се слято като сложно съществително със съединителна гласна '-о-'.

Етимология

Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:plēthōra (гръцки/латински)
Образувано от прилагателното 'пълен' и съществителното 'кръв'. Калкира медицинския термин 'плетора'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • художествено пълнокръвие
  • венозно пълнокръвие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.