пълнолетен
[pɤlnoˈlɛtɛn]
пълнолетен значение:
Какво е пълнолетен? Който е навършил определената от закона възраст (в България 18 години), с която придобива пълна дееспособност и граждански права.
1. (право/общество) Който е навършил определената от закона възраст (в България 18 години), с която придобива пълна дееспособност и граждански права.
- Ударение
- пълноле'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но-ле-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълнолетни
Примери за използване на пълнолетен
(право/общество)
- Синът им вече е пълнолетен и може да гласува.
- За да закупите алкохол, трябва да сте пълнолетен гражданин.
Антоними на пълнолетен
Как се пише пълнолетен
Грешни изписвания: пълно летен, палнолетен, пълнулетен
Пише се слято като една дума. Променливото 'я' (от лято) преминава в 'е' пред мека сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + лято
Сложна дума, образувана от прилагателното 'пълен' и съществителното 'лято' (в старинното значение на 'година'), свързани с 'о'. Калкира гръцки или латински модели за възраст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълнолетен гражданин
- пълнолетна възраст
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
