пълнолетие
[pɐɫnoˈlɛtiɛ]
пълнолетие значение:
Какво е пълнолетие? Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона. Примери за употреба: В България пълнолетието се достига при навършване на 18 години. До достигане на пълнолетието децата са под опеката на родителите си.
1. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона. Примери за употреба: В България пълнолетието се достига при навършване на 18 години. До достигане на пълнолетието децата са под опеката на родителите си.
- Ударение
- пълнолѐтие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-ле-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише пълнолетие
Грешни изписвания: пълно летие, палнолетие, пълнулетие, пълнолетйе
Пише се слято. Втората съставка започва с л (от лета).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + лета
Сложна дума, образувана от прилагателното 'пълен' (достигнал цялост) и старинната дума за години 'лета'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навършвам пълнолетие
- гражданско пълнолетие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
