пълномощник
[pɐlnoˈmɔʃtnik]
пълномощник значение:
Какво е пълномощник? Човек, който е получил пълномощия, за да извършва определени действия от името на друго лице или организация. Може да бъде представител на фирма, организация или индивидуално лице. Има правомощията да взима решения и да извършва действия от името на доверителя си.
1. Човек, който е получил пълномощия, за да извършва определени действия от името на друго лице или организация. Може да бъде представител на фирма, организация или индивидуално лице. Има правомощията да взима решения и да извършва действия от името на доверителя си.
- Ударение
- пълномо̀щник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-мощ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълномощници
Форми на думата пълномощник 4
- пълномощника
- пълномощници
- пълномощникът
- пълномощниците
Как се пише пълномощник
Грешни изписвания: пълномошник, пълномощтника, палномощник, пълнумощник, пълномущник, пълномощнйк
Съдържа буквата щ, която се произнася като [шт]. Пише се с ъ (пълен) и о (съединителна гласна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + мощ
Сложна дума, съставена от основите на 'пълен' и 'мощ' (сила, власт) + суфикс за лице '-ник'. Буквално: човек, който има пълна власт/сила да действа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- процесуален пълномощник
- търговски пълномощник
- упълномощен пълномощник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.