пълномощница
[pɐɫnoˈmɔʃtnit͡sɐ]
пълномощница значение:
Какво е пълномощница? Жена, която притежава пълномощно да действа от името на друго лице или организация.
1. (право) Жена, която притежава пълномощно да действа от името на друго лице или организация.
- Ударение
- пълномо̀щница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-мощ-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- пълномощници
Примери за използване на пълномощница
(право)
- Неговата съпруга се яви като пълномощница по делото.
- Тя беше назначена за търговска пълномощница на фирмата в чужбина.
Синоними на пълномощница
Как се пише пълномощница
Грешни изписвания: палномощница, пълномошница, пълнумощница, пълномущница, пълномощнйца
Пише се с ъ в първата сричка (от пълна). Звукът щ се отбелязва с една буква.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:полномощник
Кака на руската дума 'полномощник' (която е калка от латинското *plenipotens* - пълен + мощ), с добавена наставка '-ица' за женски род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законна пълномощница
- търговска пълномощница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
