пълномощно
[pɐlnoˈmɔʃtno]
пълномощно значение:
Какво е пълномощно? Официален писмен документ, с който едно лице предоставя на друго права да извършва правни действия от негово име.
1. (Право) Официален писмен документ, с който едно лице предоставя на друго права да извършва правни действия от негово име.
- Ударение
- пълномо'щно
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-мощ-но
- Род
- среден
- Мн. число
- пълномощни
Примери за използване на пълномощно
(Право)
- Трябва да си извадя нотариално заверено пълномощно, за да продам колата.
- Адвокатът действаше въз основа на генерално пълномощно.
Синоними на пълномощно
Как се пише пълномощно
Грешни изписвания: пълномощтно, пълномошно, палномощно, пълнумощно, пълномущно, пълномощну
Думата се пише със съчетанието щ (щ = шт), а не с 'ш' или 'щт'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + мощ
Словообразуване от прилагателното 'пълен' и съществителното 'мощ', вероятно калка (буквален превод) от руски или немски юридически термин (Vollmacht).
Употреба
Чести словосъчетания:
- генерално пълномощно
- нотариално пълномощно
- упълномощавам с пълномощно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
