пълноправие
[pɤlnoˈpraviɛ]
пълноправие значение:
Какво е пълноправие? Притежаване на пълни, равни права с останалите членове на дадена общност или общество.
1. (право / политика) Притежаване на пълни, равни права с останалите членове на дадена общност или общество.
- Ударение
- пълнопра̀вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-пра-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на пълноправие
(право / политика)
- Борбата за женско пълноправие бележи историята на 20-ти век.
- Държавата гарантира пълноправие на всички свои граждани.
Синоними на пълноправие
Антоними на пълноправие
Как се пише пълноправие
Грешни изписвания: пълно правие, палноправие, пълнуправие, пълнопръвие, пълноправйе
Пише се слято като сложно съществително име. Променливото 'я' (от прав -> пълноправие) преминава в 'а' пред меката сричка 'ви'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълно + право
Композита от прилагателното 'пълно' и съществителното 'право'. Означава притежаване на целия обем от права.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гражданско пълноправие
- политическо пълноправие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
