пълноценно
[pɤɫnoˈt͡sɛnːo]
пълноценно значение:
Какво е пълноценно? По начин, който притежава пълна стойност, качество или ефективност; изцяло, напълно.
1. (общо) По начин, който притежава пълна стойност, качество или ефективност; изцяло, напълно.
- Ударение
- пълноцѐнно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- пъл-но-цен-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на пълноценно
(общо)
- Детето трябва да се храни пълноценно, за да расте здраво.
- Те искаха да изживеят ваканцията си пълноценно.
Синоними на пълноценно
Антоними на пълноценно
Как се пише пълноценно
Грешни изписвания: пълноцено, палноценно, пълнуценно, пълноценну
Пише се с двойно н (нн), тъй като е наречие, образувано от прилагателно в мъжки род, завършващо на -нен (пълноценен -> пълноценно).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + цена
Наречие, образувано от сложното прилагателно 'пълноценен' (пълен + цена + наставка -ен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- живея пълноценно
- храня се пълноценно
- използвам пълноценно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
