Dumite-BG – онлайн речник за българския език

първобитен

[pɐrvoˈbitɛn]

първобитен значение:

Какво е първобитен? Който се отнася до най-ранните етапи от развитието на човечеството; примитивен.

1. (история/антропология) Който се отнася до най-ранните етапи от развитието на човечеството; примитивен.
2. (преносно) Който е недодялан, груб, необразован или много прост по устройство.
Ударение
първобѝтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пър-во-би-тен
Род
мъжки
Мн. число
първобитни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на първобитен

(история/антропология)
  • Археолозите откриха оръдия на труда от първобитния човек.
  • Първобитният строй се характеризира с обща собственост.
(преносно)
  • Реакцията му беше първобитна и агресивна.
  • Използваха първобитна техника за обработка на земята.

Как се пише първобитен

Грешни изписвания: първобитан, парвобитен, първубитен, първобйтен
Пише се с 'о' като съединителна гласна (първ-о-бит). Завършва на '-ен' (не 'ан').

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:первобытный
Заемка от руски 'первобытный', съставена от елементи, отговарящи на 'първо-' и старобългарското 'битъ' (съществуване, живот).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • първобитен човек
  • първобитен строй
  • първобитна сила

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.