първоизточник
[pɐrvoisˈtɔtʃnik]
първоизточник значение:
Какво е първоизточник? Оригинален документ, текст или материал, от който черпим преки сведения; най-ранният изходен материал.
1. (наука/литературознание) Оригинален документ, текст или материал, от който черпим преки сведения; най-ранният изходен материал.
2. (преносно) Началото, коренът или причината за възникването на нещо.
- Ударение
- първоизто̀чник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пър-во-из-точ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- първоизточници
Примери за използване на първоизточник
(наука/литературознание)
- Историкът винаги търси първоизточника на информацията.
- Този ръкопис е първоизточникът на легендата.
(преносно)
- Първоизточникът на конфликта остана неясен.
Антоними на първоизточник
Как се пише първоизточник
Грешни изписвания: първоизточнък, парвоизточник, първуизточник, първойзточник, първоизтучник, първоизточнйк
Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е 'о'. Втората част 'източник' се пише с 'и' в началото.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пръв + източник
Сложна съставна дума, образувана от *пръв* (първи) и *източник*. Калка на лексикални модели от класическите езици (напр. лат. *fons et origo*), означаваща изворът, от който нещо произлиза директно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- достоверен първоизточник
- литературен първоизточник
- историчекси първоизточник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
