пътник
[ˈpɤtnik]
пътник значение:
Какво е пътник? Човек, който се намира на път, пътува от едно място към друго.
1. (общо) Човек, който се намира на път, пътува от едно място към друго.
2. (транспорт) Лице, което ползва превозно средство за придвижване (влак, самолет, автобус и др.), без да го управлява.
3. (разговорно) Човек, който е в тежко състояние и му предстои скорошна смърт, или служител, на когото предстои уволнение.
- Ударение
- пъ̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- път-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пътници
Примери за използване на пътник
(общо)
- Умореният пътник спря да си почине под сянката на дървото.
- Светът е хан, а ние сме пътници в него.
(транспорт)
- Всички пътници трябва да затегнат коланите преди излитане.
- Влакът беше пълен с пътници.
(разговорно)
- Лекарите не дават надежда, той е пътник.
- След този гаф директорът е пътник.
Как се пише пътник
Грешни изписвания: патник, пътниг, пътнйк
Пише се с ъ в корена (проверка с път) и завършва на к.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫть
Образувана от корена 'път' и наставката за лице '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безбилетен пътник
- случаен пътник
- спътник
Фразеологизми:
- пътник съм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
