пътниче
[pɤtnit͡ʃɛ]
пътниче значение:
Какво е пътниче? Малък пътник; дете, което пътува.
1. (пряко) Малък пътник; дете, което пътува.
2. (ботаника) Народно название на растението тлъстига (Sedum), често срещано по каменливи места и край пътища.
- Ударение
- пъ̀тниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- път-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- пътничета
Примери за използване на пътниче
(пряко)
- Измореното пътниче заспа на задната седалка.
(ботаника)
- Бабата набра стръкче пътниче за лек.
Как се пише пътниче
Грешни изписвания: пътничйе, патниче, пътнйче
Пише се с 'ъ' в корена (от път).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пътник
Умалителна форма на 'пътник', образувана с наставка '-че'. В ботаническия смисъл е народно наименование, свързано с местообитанието на растението край пътищата.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
