Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пяна

[ˈpʲanɐ]

пяна значение:

Какво е пяна? Белезникава маса от мехурчета, образуваща се на повърхността на течности при разбъркване, кипене или ферментация.

1. (Пряко) Белезникава маса от мехурчета, образуваща се на повърхността на течности при разбъркване, кипене или ферментация.
2. (Козметика/Химия) Козметичен или химически продукт с такава консистенция.
3. (Физиология) Лигави мехурчета, излизащи от устата при някои болестни състояния или силна преумора.
Ударение
пя̀на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пя-на
Род
женски
Мн. число
пени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пяна

(Пряко)
  • Вълните се разбиваха в брега и оставяха бяла пяна.
  • Бирата имаше гъста пяна.
(Козметика/Химия)
  • Използвам пяна за бръснене за чувствителна кожа.
  • Строителна пяна за изолация.
(Физиология)
  • Конят препускаше, а от устата му капеше пяна.
  • Припадналият имаше пяна на устните.

Как се пише пяна

Грешни изписвания: пена

Подчинява се на правилото за променливото Я. Пише се и се изговаря я, когато е под ударение и следващата сричка не съдържа мека гласна (е, и). В множествено число ударението се мести или сричката става мека: пени.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѣна
Произлиза от праславянското *pěna, което е родствено с латинското 'spuma' и санскритското 'phena'. Коренът се свързва с идеята за нещо, което се разпенва или бушува.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морска пяна
  • пяна за коса
  • сапунена пяна
Фразеологизми:
  • хващам пяна на устата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.