Dumite-BG – онлайн речник за българския език

работница

[rɐˈbɔtnitsɐ]

работница значение:

Какво е работница? Жена, която полага наемен физически или умствен труд в производство, стопанство или учреждение.

1. (общо) Жена, която полага наемен физически или умствен труд в производство, стопанство или учреждение.
2. (биология) Безплодна женска пчела, мравка или друго насекомо, която извършва основната работа в колонията (събиране на храна, грижа за потомството).
Ударение
рабо̀тница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-бот-ни-ца
Род
женски
Мн. число
работнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на работница

(общо)
  • Тя е дългогодишна работница в текстилната фабрика.
(биология)
  • Пчелата работница живее само няколко седмици през активния летен сезон.

Синоними на работница

Антоними на работница

Как се пише работница

Грешни изписвания: работнитса, ръботница, рабутница, работнйца
Думата се пише с ц, което е стандартно за наставката за женски род, произлизаща от -ник.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:работа
Произлиза от съществителното 'работа' (робство, труд, тегоба в старобългарски) + наставката за деятел '-ник' и окончанието за женски род '-ца'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • квалифицирана работница
  • сезонна работница
  • пчела работница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.