работничка
[rɐˈbɔtnit͡ʃkɐ]
работничка значение:
Какво е работничка? Женска форма на работник; жена, която се труди, обикновено полагайки физически труд или изпълнявайки служебни задължения срещу заплащане.
1. (общо) Женска форма на работник; жена, която се труди, обикновено полагайки физически труд или изпълнявайки служебни задължения срещу заплащане.
- Ударение
- рабо̀тничка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-бот-нич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- рабо̀тнички
Примери за използване на работничка
(общо)
- Тя е дългогодишна работничка в текстилната фабрика.
- Пчелата работничка събира нектар и се грижи за кошера.
Синоними на работничка
Антоними на работничка
Как се пише работничка
Грешни изписвания: работнъчка, ръботничка, рабутничка, работнйчка
Пише се с 'о' във втората сричка (под ударение е, но коренът е 'работ-'). Наставката е '-ичка' (от работник + -ка).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:работа
От съществителното 'работник' + наставка '-ка' за женски род. Коренът е свързан със старобългарската дума 'работа' (робство, неволя, труд).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пчела работничка
- фабрична работничка
- сезонна работничка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
