Dumite-BG – онлайн речник за българския език

работохолик

[rɐbotoxoˈlik]

работохолик значение:

Какво е работохолик? Човек, който има болезнена, натрапчива нужда да работи непрекъснато, често за сметка на личния си живот, здравето и социалните контакти.

1. (психология) Човек, който има болезнена, натрапчива нужда да работи непрекъснато, често за сметка на личния си живот, здравето и социалните контакти.
Ударение
работохоли'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-бо-то-хо-лик
Род
мъжки
Мн. число
работохолици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на работохолик

(психология)
  • Той е такъв работохолик, че не си е вземал отпуск от три години.
  • Балансът между кариерата и семейството е труден за всеки работохолик.

Синоними на работохолик

Антоними на работохолик

Как се пише работохолик

Грешни изписвания: работо-холик, работухолик, ръботохолик, рабутохолик, работохулик, работохолйк
Думата се пише слято. Използва се съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:workaholic
Калка (буквален превод по модел) от английската дума 'workaholic'. Образувана от българската дума 'работа', съединителна гласна 'о' и наставка '-холик', извлечена по аналогия от 'алкохолик' (зависимост).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклет работохолик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.