Dumite-BG – онлайн речник за българския език

равнопоставеност

[rɐvnopoˈstavɛnost]

равнопоставеност значение:

Какво е равнопоставеност? Състояние или принцип, при който отделни лица, групи или държави имат еднакви права, задължения и възможности.

1. (социология/право) Състояние или принцип, при който отделни лица, групи или държави имат еднакви права, задължения и възможности.
Ударение
равнопоста̀веност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рав-но-по-ста-ве-ност
Род
женски
Мн. число
равнопоставености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на равнопоставеност

(социология/право)
  • Конституцията гарантира равнопоставеност на всички граждани пред закона.
  • Постигането на равнопоставеност между половете е основна цел на организацията.

Синоними на равнопоставеност

Антоними на равнопоставеност

Как се пише равнопоставеност

Грешни изписвания: равнопоставенност, равнупоставеност, ръвнопоставеност, равнопуставеност, равнопостъвеност, равнопоставенуст
Думата се образува от миналото страдателно причастие поставен + наставката -ост. Тъй като в мъжки род причастието завършва на едно 'н', в производното съществително също се пише само едно 'н'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:равен + поставен
Сложна дума, съставена от прилагателното 'равен' и причастието 'поставен' (от глагола 'поставя'), обединени от съединителна гласна 'о' и завършващи с наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • равнопоставеност на половете
  • юридическа равнопоставеност
  • принцип на равнопоставеност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.