радиокомуникация
[radijokomuniˈkat͡sijɐ]
радиокомуникация значение:
Какво е радиокомуникация? Предаване и приемане на информация (звук, сигнали, данни) от разстояние чрез използване на радиовълни.
1. (техника) Предаване и приемане на информация (звук, сигнали, данни) от разстояние чрез използване на радиовълни.
2. (наука) Дял от техниката, занимаващ се с теоретичните и практическите аспекти на този вид връзка.
- Ударение
- радиокомуникàция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-ди-о-ко-му-ни-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- радиокомуникации
Примери за използване на радиокомуникация
(техника)
- Корабът загуби радиокомуникация с брега по време на бурята.
- Системите за радиокомуникация са от критично значение за въздушния трафик.
(наука)
- Той специализира радиокомуникация в техническия университет.
- Напредъкът в цифровата радиокомуникация промени начина ни на живот.
Синоними на радиокомуникация
Как се пише радиокомуникация
Грешни изписвания: радио комуникация, радиукомуникация, ръдиокомуникация, радйокомуникация, радиокумуникация, радиокомоникация, радиокомунйкация, радиокомуникъция, радиокомуникацйя
Думата е сложно съществително име, чиято първа съставка е радио-. Такива думи се пишат слято.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:radius + communicatio
Сложна съставна дума, образувана от латинския корен 'radius' (лъч) и 'communicatio' (съобщение, връзка). В българския език навлиза като термин за предаване на информация чрез електромагнитни вълни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- двупосочна радиокомуникация
- спътникова радиокомуникация
- средства за радиокомуникация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
