разбойнически
[rɐzˈbɔjnit͡ʃɛski]
разбойнически значение:
Какво е разбойнически? Който се отнася до разбойник или е присъщ на разбойник.
1. (пряко) Който се отнася до разбойник или е присъщ на разбойник.
2. (преносно) Който е грабителски, жесток, безскрупулен или несправедлив.
- Ударение
- разбо'йнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- раз-бой-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разбойнически
Примери за използване на разбойнически
(пряко)
- В гората се криеше разбойническа чета.
- Откриха старото разбойническо сборище.
(преносно)
- Банката наложи разбойнически лихви по кредитите.
- Това беше разбойническо нападение над свободата на словото.
Синоними на разбойнически
Антоними на разбойнически
Как се пише разбойнически
Грешни изписвания: разбоинически, ръзбойнически, разбуйнически, разбойнйчески, разбойническй
Пише се с й след гласната о, тъй като образува дифтонг. Наставката е -ески.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разбои
Произлиза от съществителното 'разбойник' (убиец, крадец), което идва от старобългарския корен за бой, биене, убиване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разбойнически нрав
- разбойническа банда
- разбойническо поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
