разбойничестване
[rɐzbˈɔjnit͡ʃɛstvuvɐnɛ]
разбойничестване значение:
Какво е разбойничестване? Вършене на разбойнически дела; занимаване с грабежи, набези и насилие.
1. (пряко) Вършене на разбойнически дела; занимаване с грабежи, набези и насилие.
2. (преносно) Безотговорно, хищническо или хулиганско поведение.
- Ударение
- разбо̀йничестване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бой-ни-чест-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разбойничествания
Примери за използване на разбойничестване
(пряко)
- Годините на разбойничестване бяха оставили тежък отпечатък върху съвестта му.
- Властите взеха мерки за прекратяване на ширещото се разбойничестване в региона.
(преносно)
- Това финансово разбойничестване ще доведе фирмата до фалит.
Синоними на разбойничестване
Антоними на разбойничестване
Как се пише разбойничестване
Грешни изписвания: разбойничесване, ръзбойничестване, разбуйничестване, разбоиничестване, разбойнйчестване, разбойничествъне
Пише се с щ (звуково съчетание 'шт') не се използва тук, а се запазва коренът на съществителното разбойнич-еств-о + наставка за глаголно име. Правилната форма съдържа -чества-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разбои
Произлиза от глагола 'разбойничествам', който идва от съществителното 'разбойник'. Коренът е свързан със старобългарската дума за убийство и разбой ('бой', 'бия').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
