разбойничество
[rɐzˈbɔjnit͡ʃɛstvo]
разбойничество значение:
Какво е разбойничество? Занимание с грабежи и насилствени действия; битие на разбойник.
1. (пряко) Занимание с грабежи и насилствени действия; битие на разбойник.
2. (преносно) Безскрупулно ограбване или присвояване на чужди блага; хищническо поведение.
- Ударение
- разбо̀йничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бой-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- разбойничества
Примери за използване на разбойничество
(пряко)
- В онези смутни времена разбойничеството по пътищата беше ежедневие.
- Той беше осъден за въоръжено разбойничество.
(преносно)
- Цените, които монополистът налага, са чисто разбойничество.
Синоними на разбойничество
Как се пише разбойничество
Грешни изписвания: разбоиничество, разбойничесво, ръзбойничество, разбуйничество, разбойнйчество, разбойничеству
Пише се с 'й' (разбойничество) и с наставка -чество (редуване на к/ч от разбойник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разбойник
От съществителното 'разбойник' + наставка -ество (вариант на -ство с редуване к->ч).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
