Енциклопедия на българския език

разбойничество

[rɐzˈbɔjnit͡ʃɛstvo]

разбойничество значение:

Какво е разбойничество? Занимание с грабежи и насилствени действия; битие на разбойник.

1. (пряко) Занимание с грабежи и насилствени действия; битие на разбойник.
2. (преносно) Безскрупулно ограбване или присвояване на чужди блага; хищническо поведение.
Ударение
разбо̀йничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-бой-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
разбойничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбойничество

(пряко)
  • В онези смутни времена разбойничеството по пътищата беше ежедневие.
  • Той беше осъден за въоръжено разбойничество.
(преносно)
  • Цените, които монополистът налага, са чисто разбойничество.

Как се пише разбойничество

Пише се с 'й' (разбойничество) и с наставка -чество (редуване на к/ч от разбойник).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разбойник
От съществителното 'разбойник' + наставка -ество (вариант на -ство с редуване к->ч).