развенчаване
[razvɛnˈt͡ʃavanɛ]
развенчаване значение:
Какво е развенчаване? Процес на отнемане на славата, авторитета или ореола на някого или нещо; разкриване на истинската (често по-негативна) същност зад създаден мит.
1. (преносно) Процес на отнемане на славата, авторитета или ореола на някого или нещо; разкриване на истинската (често по-негативна) същност зад създаден мит.
- Ударение
- развенча'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-вен-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- развенчавания
Примери за използване на развенчаване
(преносно)
- Развенчаването на култа към личността беше дълъг исторически процес.
- Книгата допринесе за развенчаването на популярни медицински митове.
Синоними на развенчаване
Антоними на развенчаване
Как се пише развенчаване
Грешни изписвания: развинчаване, ръзвенчаване, развенчъване, развенчавъне
Пише се с е в корена (от 'венец').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:венец
Отглаголно съществително от 'развенчавам'. Коренът е 'венец' (символ на слава/власт), с представка 'раз-' за отнемане/премахване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- развенчаване на митове
- развенчаване на илюзии
- пълно развенчаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
