развратничене
[rɐzˈvratnit͡ʃɛnɛ]
- Ударение
- развра̀тничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-врат-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- развратничения
- Вид
- несвършен
Как се пише развратничене
Грешни изписвания: развратничане, ръзвратничене, разврътничене, развратнйчене
Суфиксите на отглаголните съществителни от глаголи на -ича (развратнича) завършват на -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:развратити
Произлиза от корена 'врат' (въртя, обръщам) с представка 'раз-', буквално означаващо 'обръщане в погрешна посока' (от правия път).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
