Dumite-BG – онлайн речник за българския език

раздирателен

[razdiˈratɛlɛn]

раздирателен значение:

Какво е раздирателен? За звук или вик: който е изключително силен, пронизителен и неприятен за слуха; който 'дере' ушите.

1. (пряко/звук) За звук или вик: който е изключително силен, пронизителен и неприятен за слуха; който 'дере' ушите.
2. (преносно) Който причинява силна душевна болка или скръб.
Ударение
раздира'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-ди-ра-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
раздирателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на раздирателен

(пряко/звук)
  • От стаята се чу раздирателен писък.
  • Раздирателен лай на кучета.
(преносно)
  • Тя плачеше с раздирателни ридания.

Антоними на раздирателен

Как се пише раздирателен

Грешни изписвания: раздерателен, ръздирателен, раздйрателен, раздирътелен

Коренната гласна е и (раздирам), не 'е', поради редуването на гласни в корена дер-/дир- при глаголите от несвършен вид с наставка -а-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дера
От глагола от несвършен вид 'раздирам' (разкъсвам), с корен 'дер/дир' и наставка '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • раздирателен вик
  • раздирателна болка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.