разказвач
[rɐzkɐzˈvatʃ]
разказвач значение:
Какво е разказвач? Човек, който умее да разказва увлекателно случки, истории или приказки.
1. (общо) Човек, който умее да разказва увлекателно случки, истории или приказки.
2. (литература) Писател, автор на повествователни произведения (разкази, новели).
3. (наратология) Фигурата в литературно произведение или филм, от чието име се води повествованието.
- Ударение
- разказва́ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-каз-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разказвачи
Примери за използване на разказвач
(общо)
- Дядо му беше сладкодумен разказвач и събираше децата край огнището.
(литература)
- Йордан Йовков е един от най-големите български разказвачи.
(наратология)
- В този роман разказвачът е безпристрастен наблюдател.
Синоними на разказвач
Антоними на разказвач
Как се пише разказвач
Грешни изписвания: расказвач, разказващ, ръзказвач, разкъзвач, разказвъч
Представката е раз- (пише се със 'з' пред беззвучна съгласна 'к', съгласно морфологичния принцип). Думата завършва на звучна съгласна -ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разказвам
Образувано от глагола 'разказвам' с наставка '-ач'. Коренът е 'каз' (от казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантлив разказвач
- всевиждащ разказвач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
