разказвачка
[rɐsˈkazvɐt͡ʃkɐ]
разказвачка значение:
Какво е разказвачка? Жена, която разказва увлекателно истории, приказки или случки; авторка на разкази.
1. (общо) Жена, която разказва увлекателно истории, приказки или случки; авторка на разкази.
- Ударение
- разка́звачка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-каз-вач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- разказвачки
Примери за използване на разказвачка
(общо)
- Шехерезада е най-известната разказвачка в източната литература.
- Баба ѝ беше ненадмината разказвачка на народни предания.
Синоними на разказвачка
Антоними на разказвачка
Как се пише разказвачка
Грешни изписвания: расказвачка, ръзказвачка, разкъзвачка, разказвъчка
Представката е раз- (не рас-), защото коренът започва с беззвучната съгласна 'к', но в българския език представката 'раз-' се запазва пред беззвучни съгласни (с изключение на 'с' и 'ш' в някои случаи, но тук коренът е каз).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разказвам
Произлиза от глагола 'разказвам' с наставката за деятел '-ач' и окончание за женски род '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантлива разказвачка
- народна разказвачка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
