Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разкаяние

[rɐskɐˈjaniɛ]

разкаяние значение:

Какво е разкаяние? Чувство на дълбоко съжаление за извършена постъпка, грях или грешка, съпроводено с желание за изкупление.

1. (Етика/Религия) Чувство на дълбоко съжаление за извършена постъпка, грях или грешка, съпроводено с желание за изкупление.
Ударение
разкая'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ка-я-ни-е
Род
среден
Мн. число
разкаяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкаяние

(Етика/Религия)
  • Той изпита искрено разкаяние за думите, които беше изрекъл в гняв.
  • Престъпникът не показа никакво разкаяние пред съда.

Антоними на разкаяние

Как се пише разкаяние

Грешни изписвания: разкаянйе, разкаиание, ръзкаяние, разкъяние
Пише се с 'я' след гласната 'а' и завършва на '-ие'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kajati sę
От старобългарския глагол 'каꙗти сѧ', с представка 'раз-', усилваща значението. Свързано с идеята за съзнаване на грешка и желание за поправка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • искрено разкаяние
  • дълбоко разкаяние
  • късно разкаяние

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.