разковниче
[rɐsˈkɔvnit͡ʃɛ]
разковниче значение:
Какво е разковниче? Митична билка в българския фолклор, за която се вярва, че има магическата сила да отваря заключени врати, да открива съкровища и да носи щастие. (Реалното растение понякога се асоциира с Marsilea quadrifolia).
1. (фолклор/ботаника) Митична билка в българския фолклор, за която се вярва, че има магическата сила да отваря заключени врати, да открива съкровища и да носи щастие. (Реалното растение понякога се асоциира с Marsilea quadrifolia).
2. (преносно) Средство, начин или ключ за разрешаване на труден проблем, загадка или сложна ситуация.
- Ударение
- разко̀вниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-ков-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- разковничета
Примери за използване на разковниче
(фолклор/ботаника)
- Баба му разказваше приказки за тайното разковниче, което свети в нощта срещу Еньовден.
- Търсенето на разковничето е символ на стремежа към щастие.
(преносно)
- Разковничето на успеха в бизнеса е постоянството.
- Търпението се оказа разковничето към сърцето ѝ.
Как се пише разковниче
Грешни изписвания: расковниче, разковничйе, ръзковниче, разкувниче, разковнйче
Представката е раз-, защото следва звучната съгласна 'к' (макар да се чува 'с' при изговор). Завършва на -че.
Етимология
Произход:Български фолклор
Оригинална дума:разковавам
Според народните вярвания името идва от способността на билката да 'разковава' всякакви ключалки и прегради. Свързано е с глагола 'кова' / 'разковавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- намирам разковничето
- търся разковниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
