разколник
[rɐsˈkɔlnik]
разколник значение:
Какво е разколник? Човек, който предизвиква или участва в разцепление (разкол) в организация, най-често църква или политическа партия; отцепник.
1. (религия/политика) Човек, който предизвиква или участва в разцепление (разкол) в организация, най-често църква или политическа партия; отцепник.
- Ударение
- разкОлник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-кол-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разколници
Примери за използване на разколник
(религия/политика)
- Разколниците отказаха да признаят властта на новия патриарх.
- Обявиха го за разколник и го изключиха от партията.
Антоними на разколник
Как се пише разколник
Грешни изписвания: расколник, ръзколник, разкулник, разколнйк
Представката е раз- (пред звучна съгласна или гласна, но тук пред беззвучна 'к' се пише 'з' по морфологичен принцип, макар да се чува като 'с'). Забележка: В руския език е раскольник, но в българския представката е раз-.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:расколъ
Произлиза от съществителното 'разкол' (разделяне, разцепване), свързано с глагола 'коля' (цепя, удрям). Терминът се утвърждава в контекста на църковните разцепления.
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковен разколник
- политически разколник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
