разколнически
[rɐsˈkɔlnit͡ʃɛski]
разколнически значение:
Какво е разколнически? Който се отнася до разколник или разкол (отцепване, разделение); сектантски, отцепнически.
1. (религия/политика) Който се отнася до разколник или разкол (отцепване, разделение); сектантски, отцепнически.
- Ударение
- разко̀лнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- раз-кол-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разколнически
Примери за използване на разколнически
(религия/политика)
- Той беше обвинен в разколнически действия срещу Светия синод.
- Групата имаше типично разколнически манталитет.
Синоними на разколнически
Антоними на разколнически
Как се пише разколнически
Грешни изписвания: расколнически, ръзколнически, разкулнически, разколнйчески, разколническй
Пише се с з (представка раз-), въпреки обеззвучаването пред 'к'. Наставката е -ески след 'к' (чрез палатализация к->ч в 'разколник').
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:разкол
От 'разколник' (човек, извършващ разкол/разделение в църква или организация) + наставка -ески.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разколнически синод
- разколническа дейност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
