Енциклопедия на българския език

разкошен

[rasˈkɔʃɛn]

разкошен значение:

Какво е разкошен? Който се отличава с разкош, богатство и изящество; много луксозен.

1. (пряко) Който се отличава с разкош, богатство и изящество; много луксозен.
2. (разговорно) Който е много хубав, чудесен, прекрасен (за качество).
Ударение
разко'шен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-ко-шен
Род
мъжки
Мн. число
разкошни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкошен

(пряко)
  • Тя живееше в разкошен апартамент в центъра на града.
  • Залата беше украсена с разкошни полилеи.
(разговорно)
  • Времето днес е разкошно за разходка.
  • Тортата стана разкошна.

Антоними на разкошен

Как се пише разкошен

Грешни изписвания: раскошен, ръзкошен, разкушен
Пише се с з (представка раз-), въпреки че при изговор се чува 'с' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'к'.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:разкош
Произлиза от съществителното 'разкош'. Сродна с руската 'роскошный'. Коренът е свързан с 'кохати' (грижа се, глезя се) или 'космати се' (разбуявам се - за растения), но точната етимология е спорна.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разкошен живот
  • разкошна рокля