разлъча
[rɐzˈlɤt͡ʃɐ]
разлъча значение:
Какво е разлъча? Отделям един от друг (хора, които са близки); разделям.
1. (книжовно) Отделям един от друг (хора, които са близки); разделям.
2. (архаично) Разграничавам, разпознавам неща едно от друго.
- Ударение
- разлъ̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- раз-лъ-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- разлъчвам
Примери за използване на разлъча
(книжовно)
- Съдбата ги разлъчи за дълги години.
- Нищо не може да ни разлъчи.
(архаично)
- Трудно е да се разлъчи истината от лъжата.
Синоними на разлъча
Как се пише разлъча
Грешни изписвания: разлъчя, разлача, ръзлъча
Пише се с 'ъ' в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫчити
От старобългарския глагол 'лѫчити' (отделям), сродно с праславянското *lǫčiti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смъртта ни разлъчи
- разлъча влюбени
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
