разлъчване
[rɐzˈlɤt͡ʃvɐnɛ]
разлъчване значение:
Какво е разлъчване? Действието по разделяне на хора, които са били заедно; раздяла.
1. (книжовно) Действието по разделяне на хора, които са били заедно; раздяла.
- Ударение
- разлъ̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-лъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разлъчвания
- Възвратна форма
- разлъчване се
Примери за използване на разлъчване
(книжовно)
- Разлъчването на майката с децата беше най-тежкият момент от емиграцията.
- Войната доведе до насилствено разлъчване на хиляди семейства.
Как се пише разлъчване
Грешни изписвания: разлачване, разлъчвъне, ръзлъчване
Пише се с ъ в корена. Проверка: разлъка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫчити
От глагола 'разлъчвам', базиран на старобългарския корен 'лѫчити' (деля, отделям). Не е пряко свързано с 'лъч' (светлина), а със семантиката на разделяне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разлъчване на душата от тялото
- болка от разлъчване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
