разобличение
[rɐzobliˈt͡ʃɛniɛ]
разобличение значение:
Какво е разобличение? Действието по разкриване на истинската същност на някого или нещо, обикновено свързано с доказване на вина, лъжа, престъпление или нечестност.
1. (общо) Действието по разкриване на истинската същност на някого или нещо, обикновено свързано с доказване на вина, лъжа, престъпление или нечестност.
- Ударение
- разобличе'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зоб-ли-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- разобличения
Примери за използване на разобличение
(общо)
- Статията беше пълна с разобличения за корупция в министерството.
- След разобличението той беше принуден да подаде оставка.
Синоними на разобличение
Антоними на разобличение
Как се пише разобличение
Грешни изписвания: разоблечение, ръзобличение, разубличение, разоблйчение, разобличенйе
Коренът е свързан с лик (облик), затова се пише с и, а не с е (като в 'облекло').
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:облик / лице
Вероятно заемка от руски език (разоблачение), базирана на старобългарски корен. Идеята е 'сваляне на маската' (премахване на 'облик'-а, прикритието).
Употреба
Чести словосъчетания:
- скандално разобличение
- публично разобличение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
