разочарование
[rɐzot͡ʃɐroˈvanijɛ]
разочарование значение:
Какво е разочарование? Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Отчаяние, огорчение, обезсърчение, обезкуражаване, обезверение, песимизъм, обезнадежденост, разколебание, униние, унилост, отпадналост. Неприятност, пречка, възражение. Отказ, срязване, чукване, неуспех.
1. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Отчаяние, огорчение, обезсърчение, обезкуражаване, обезверение, песимизъм, обезнадежденост, разколебание, униние, унилост, отпадналост. Неприятност, пречка, възражение. Отказ, срязване, чукване, неуспех.
- Ударение
- разочарова̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зо-ча-ро-ва-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- разочарования
Форми на думата разочарование 3
- разочарования
- разочарованието
- разочарованията
Как се пише разочарование
Грешни изписвания: разочерование, разочарувание, разорачование
Думата се пише с а в корена (-чар-), произлизащ от чар, очаровам. Наставката е -ание.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:разочарование
Заета от руски език, където е калка от френската дума 'désenchantement'. Образувана е от префикса 'раз-' (отменяне) и 'очарование' (възхищение, магия). Първоначално означава 'премахване на магията/чара', а по-късно придобива значението на несбъдната надежда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горчиво разочарование
- пълно разочарование
- дълбоко разочарование
- нося разочарование
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.