Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разочаровано

[rɐzot͡ʃɐˈrɔvɐno]

разочаровано значение:

Какво е разочаровано? С чувство на неудовлетвореност поради несбъднати очаквания или надежди.

1. (пряко) С чувство на неудовлетвореност поради несбъднати очаквания или надежди.
Ударение
разочаро́вано
Част на речта
наречие
Сричкоделение
ра-зо-ча-ро-ва-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разочаровано

(пряко)
  • Тя въздъхна разочаровано, когато видя затворената врата.
  • Публиката реагира разочаровано на краткия концерт.

Синоними на разочаровано

Антоними на разочаровано

Как се пише разочаровано

Грешни изписвания: разочарувано, ръзочаровано, разучаровано, разочъровано, разочаровъно, разочаровану
Пише се с -о- в корена (чар, очаровам) и завършва на като наречие.

Етимология

Произход:Персийски / Турски
Оригинална дума:çāre (перс.) -> чар
Произлиза от глагола 'разочаровам', който е с корен 'чар' (магия, притегателна сила), заемка от персийски през турски, с добавена отрицателна представка 'раз-о-' (разваляне на магията/очакването).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • клатя глава разочаровано
  • въздъхвам разочаровано
  • гледам разочаровано

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.