разпоредник
[rɐzpoˈrɛdnik]
разпоредник значение:
Какво е разпоредник? Служител в театър, кино, съдебна зала или друго учреждение, който се грижи за настаняването на посетителите и спазването на реда.
1. (общество) Служител в театър, кино, съдебна зала или друго учреждение, който се грижи за настаняването на посетителите и спазването на реда.
2. (администрация) Лице, което има право да се разпорежда с бюджетни средства (разпоредител).
- Ударение
- разпорѐдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-по-ред-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разпоредници
Примери за използване на разпоредник
(общество)
- Разпоредникът ни упъти към нашите места на балкона.
- В съдебната зала влезе разпоредник и призова свидетелите.
(администрация)
- Кметът е главен разпоредник с бюджета на общината.
Синоними на разпоредник
Как се пише разпоредник
Грешни изписвания: расборедник, разпоретник, ръзпоредник, разпуредник, разпореднйк
Представката е раз- (пред звучен съгласен). Коренът завършва на звучен съгласен д, който се проверява с форми като разпореди.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разпоредя
Производна дума от глагола 'разпореждам' / 'разпоредя' с наставка '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебен разпоредник
- главен разпоредник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
