Енциклопедия на българския език

разпръскване

[rɐsˈprɤskvɐnɛ]

разпръскване значение:

Какво е разпръскване? Действие, при което обекти, частици или хора се разпиляват в различни посоки отдалечавайки се един от друг.

1. (пряко) Действие, при което обекти, частици или хора се разпиляват в различни посоки отдалечавайки се един от друг.
2. (преносно) Премахване или изчезване на нещо плътно или цялостно (мъгла, облаци, съмнения).
Ударение
разпръ̀скване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пръск-ва-не
Род
среден
Мн. число
разпръсквания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпръскване

(пряко)
  • Разпръскването на семената се извършва механизирано.
  • Полицията използва сълзотворен газ за разпръскване на тълпата.
(преносно)
  • С изгрева започна разпръскване на сутрешната мъгла.
  • Неговите думи допринесоха за разпръскване на съмненията ми.

Как се пише разпръскване

Представката е раз-, въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучната съгласна п (чува се с). Според морфологичния принцип на правописа, представката се пише в основната си форма раз-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пръскати
Образувано от префикс 'раз-' (движение в различни посоки) и корен 'пръск-' (свързан с пръскане, хвърляне на малки частици). Славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разпръскване на светлината
  • разпръскване на демонстранти
  • автоматично разпръскване