Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разпръсквател

[rɐsˈprɤskvɐtɛl]

разпръсквател значение:

Какво е разпръсквател? Устройство, накрайник или дюза, предназначени за разпръскване на течности, газове или прахообразни вещества на ситни частици.

1. (техника) Устройство, накрайник или дюза, предназначени за разпръскване на течности, газове или прахообразни вещества на ситни частици.
Ударение
разпръ̀сквател
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пръс-ква-тел
Род
мъжки
Мн. число
разпръскватели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпръсквател

(техника)
  • Автоматичният разпръсквател се включи веднага щом датчикът за дим се задейства.
  • Земеделците монтираха нов разпръсквател на цистерната за поливане.

Синоними на разпръсквател

Как се пише разпръсквател

Грешни изписвания: распръсквател, разпръзквател, ръзпръсквател, разпрасквател, разпръсквътел
Представката е раз- (пред звучна съгласна п се произнася като с, но се пише з). Коренът съдържа ъ, не а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пръскам
Дериват, образуван от глагола 'разпръсквам' с наставката за деятел/инструмент '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • воден разпръсквател
  • противопожарен разпръсквател
  • разпръсквател на тор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.