разритване
[rɐzˈritvɐnɛ]
- Ударение
- разрѝтване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-рит-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разритвания
Как се пише разритване
Грешни изписвания: разритвъне, ръзритване, разрйтване
Няма особености, следва фонетичния принцип.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ритам
От глагола 'ритам', 'риткам'. Сродна със старославянски корени за движение с крак.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
