Енциклопедия на българския език

разрушител

[rɐzroˈʃitɛɫ]

разрушител значение:

Какво е разрушител? Човек или фактор, който руши, унищожава или съсипва нещо съградено (материално или нематериално).

1. (общо) Човек или фактор, който руши, унищожава или съсипва нещо съградено (материално или нематериално).
2. (военно дело) Бързоходен боен кораб, предназначен за борба с торпедни катери, подводници и самолети (ескадрен миноносец).
Ударение
разрушѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ру-ши-тел
Род
мъжки
Мн. число
разрушители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разрушител

(общо)
  • Времето е най-големият разрушител на човешките творения.
  • Той се превърна в разрушител на собственото си щастие.
(военно дело)
  • Разрушителят пусна котва в залива за презареждане.
  • Екипажът на разрушителя проведе учение в открито море.

Антоними на разрушител

Как се пише разрушител

Коренът на думата се пише с у (от руша), а не с о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разруша
Образувана от глагола 'разруша' (да унищожа структура) + суфикс '-тел'. Представката 'раз-' указва разделяне или унищожаване, а коренът е свързан със старобългарското 'роушити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безмилостен разрушител
  • ракетен разрушител