разточителство
[rɐstɔt͡ʃitɛlstvo]
- Ударение
- разточѝтелство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-то-чи-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- разточителства
Как се пише разточителство
Грешни изписвания: расточителство, разтучителство, ръзточителство, разточйтелство, разточителству
Представката е раз- (пред звучна съгласна или сонор, въпреки че 'т' е беззвучна, исторически се запазва 'з' в морфологичния принцип, но тук е 'з' пред беззвучна - всъщност правилото е, че представката е раз-, а не рас-, освен в думи като 'расте'). Коренът е -точ-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:точа
Произлиза от глагола 'разточвам' (в смисъл на разпилявам) + наставката за абстрактни съществителни '-ство'. Коренът е свързан с 'тека', 'изтичам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- финансово разточителство
- ненужно разточителство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
