разтрогване
[rɐstroˈgvanɛ]
разтрогване значение:
Какво е разтрогване? Официално прекратяване на действието на договор, спогодба или брак; анулиране.
1. (юридически) Официално прекратяване на действието на договор, спогодба или брак; анулиране.
- Ударение
- разтро̀гване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-трог-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разтрогвания
Примери за използване на разтрогване
(юридически)
- Съдът постанови разтрогване на гражданския брак по взаимно съгласие.
- Неспазването на клаузите доведе до разтрогване на договора.
Синоними на разтрогване
Антоними на разтрогване
Как се пише разтрогване
Грешни изписвания: растрогване, разтругване, ръзтрогване, разтрогвъне
Представката е раз- (пред звучни съгласни и сонори) или рас- (пред беззвучни). Тъй като 'т' е беззвучна, но коренът е 'трог', морфологичният принцип запазва 'з' от представката, макар фонетично да се обеззвучава.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:trǫgъ
Произлиза от глагола 'разтрогвам'. Състои се от префикса 'раз-' (обозначаващ разделяне) и корен, свързан със старобългарското 'тръгъ' (напрежение, труд), но в съвременния език се свързва смислово с прекъсване на връзка или договор.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разтрогване на брак
- разтрогване на договор
- разтрогване на съюз
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
