разтуша
[rɐstoˈʃa]
разтуша значение:
Какво е разтуша? Успокоявам някого, разсейвам го от грижи, мъка или скука; донасям утеха.
1. (книжовен) Успокоявам някого, разсейвам го от грижи, мъка или скука; донасям утеха.
2. (остаряло) Разпръсквам, премахвам (мъгла, дим или лоши мисли).
- Ударение
- разтуша́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- раз-ту-ша
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- разтуша се
- Видова двойка
- разтушавам
Примери за използване на разтуша
(книжовен)
- Музиката успя да разтуша скръбната му душа.
- Тя се опита да го разтуша с весели истории.
(остаряло)
- Вятърът разтуша облаците.
Антоними на разтуша
Как се пише разтуша
Грешни изписвания: разтоша, ръзтуша
Пише се с у в корена (от разтуха). Спрежението е второ (разтушиш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тушити
От 'раз-' + старобългарския корен *tušiti (успокоявам, гася). Свързано със съществителното 'разтуха' (утеха).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разтуша сърцето
- разтуша мъката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
