разумно
[raˈzumno]
- Ударение
- разу́мно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- ра-зум-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Как се пише разумно
Грешни изписвания: разумну, ръзумно, разомно
Като наречие, завършва на -о. Проверката за краесловното 'о' може да стане със замяна с думата 'дете' (как? - като детето).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разоумъ
Произлиза от прилагателното 'разумен', което води началото си от старобългарското съчетание на представка и корен *orzmъ (ум, разум).
Употреба
Чести словосъчетания:
- постъпвам разумно
- мисля разумно
- разумно доводи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
